ИМА ЛИ ИКОНОМИЧЕСКА ЛОГИКА В ТОВА ДА СЕ ФИНАНСИРАТ БЕЗВЪЗМЕЗДНО, С БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА НА ЕС, ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ СВЪРЗАНИ С ЧАСТНИЯ БИЗНЕС?Марин Филев
Съгласно Регламен (EO) № 1083/2006 на Съвета на ЕС от 11 юли 2006 година относно определянето на общите разпоредби за Европейския регионален фонд(ERDF), Европейския социален фонд(ESF) и Кохезионния фонд(CF) и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 , безвъзмездна финасова подкрепа от Структурните фондове(SF) и Кохезионния фонд ще получават и одобрени инвестиционни проекти на частни, държавни и смесени фирми в сферата на производството и услугите, проекти на фермерски стопанства, както и проекти на физически лица- селскостопански производители. В тази връзка, особено актуално в последно време стана понятието "публично- частни партьорства(ПЧП)". Публично- частните партньорства(ПЧП) се реализират в много различни форми и все още представляват развиващата се концепция, която трябва да бъде адаптирана към индивидуалните потребности и характеристики на всеки проект и партньорите в него. Те в много случаи са подходящ метод за финансиране на инвестиционни проекти, особено в случаите когато съществуват значителни възможности за ангажиране на частния сектор в този процес, с цел осигуряване на допълнителен капитал и по- ефективни услуги. Особено внимание трябва да се отделя на организационната структура на публично- частното партньорство, тъй като тя може да повлияе до известна степен върху допустимостта на разходите, които могат да получат съфинансиране. Моделът на публично-частните партньорства е особено привлекателен за новите държави- членки, с оглед на огромните финансови потребности, големия финансов дефицит и необходимостта от ефективни публични услуги, нарастващата пазарна стабилност и тенденциите, създаващи благоприятна среда за частните инвестиции. Основателно възникват въпросите:
1. Каква икономическа логика има в това да се финансират и то безвъзмездно, с държавни публични финанси(бюджетни средства на ЕС), инвестиционни проекти свързани с частния бизнес?
2. Това не противоречи ли на пазарните принципи за свободна конкуренция между отделните пазарни субекти?
3. Не се ли нарушават правата и интересите на европейските граждани живеещи в богатите държави на Общността, които чрез своите данъци формират косвено финансовите ресурси на Структурните фондове и Кохезиония фонд?
4. Каква в крайна сметка е ползата на богатите държави, нетни донори на финансови средства за бюджетите на Структурните фондове и Кохезионния фонд, от безвъзмездната финансова подкрепа за икономиките на бедните, слаборазвити и икономически изостанали страни- членки на ЕС, като не включваме "хуманните" аспекти за солидарност и икономическа взаимопомощ?
По правило, държавна намеса с публични финанси(бюджетни средства на ЕС), каквито са в частност и средствата на Структурните фондове и Кохезионния фонд, не се извършва в пазрния сектор на икономиката(производството, търговията и услугите), освен ако не съществува някакъв вид пазарен дефект. Пазарни дефекти най- общо са:
* дефект в конкуренцията;
* отсъствие или недостатъчно количество на обществени стоки(блага);
* външни обстоятелства или въздействие от трети страни(например замърсяването на околната среда);
* непълни(дефектни) пазари- т.е. невъзможност за предоставяне на стоки и услуги, въпреки платежоспособното им търсене;
* информационни дефекти свързани с несъвършенната информация по отношение на стоки, цена, бъдеще, незаетост, инфлация и неравновесие на пазрните сили.
Поради тези обстоятелства пазарите не работят ефективно. Тези пазарни дефекти засягат най-вече определена категория хора, като тези които се опитват да започнат нов бизнес; тези, които имат малък бизнес и банковия сектор не им отпуска заеми на цена, която пазарът може да поеме; пречки възникващи от местоположението на бизнеса; разстоянието от пазарите; технологични ограничения и т.н. Или казно по- общо, осигуряването на "безпристрастна" справедливост се признава все по- широко като недостатъчна и поради това става причина за държавна финансова намеса в производствения сектор и услугите. Когато липсата на справедливост засяга не само отделни пазарни субекти, а цели пазрни сектори, региони, големи групи от хора и малцинствата, намесата на държавата(ЕС), дори и законодателно ограничена, не само в пазарния, но и в обществения сектор е повече от наложителна.
В Регламента изрично е отбелязано, че "В разширения Европейски съюз се увеличиха икономическите, социални и териториални различия както на регионално, така и на национално ниво. Поради това в цялата Общност следва да се увеличат действията за сближаване, конкурентноспособност и заетост". Именно убеждението, че солидарността и взаимопомоща са също толкова важни колкото и пазарните сили, определят смисъла на съществуването на Структурните фондове и на Кохезионният фонд. Трябва обаче да се отбележи, че в Договорът за Европейски съюз(Treaty of the EU) чл.87, чл.88 и чл.89, официално се забранява всякаква държавна финаснова подкрепа на предприятия в пазарния сектор считайки, че по принцип това противоречи на свободния и конкурентен пазар. Но, в членове от същия Договор се изброяват редица изключителни причини, когато такава помощ е допустима и най- важната от тях е несъответствията в регионалното развитие, което всъщност е признание за пазарен недостатък по отношение на Единния вътрешен пазар. Например, член 158 от Договора предвижда, че за да засили икономическото си и социално сближаване, Общността следва да има за цел да намали разликата между нивата на развитие на различните региони и изоставането на най-малко облагодетелстваните региони или острови, включително селските райони, а член 159 предвижда тази дейност да се подпомага чрез Структурните фондове, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други съществуващи финансови инструменти.
Страните нетни донори имат полза от представянето на безвъзмездна финасова помощ от бюджета на ЕС за най- малко облагодетелстваните и изоставащи региони и държави от това, че на техни предприятия, регламентирано и привилегировано, се предоставя възможност за участие в реализацията на големи инвестиционни и инфраструктурни проекти в тези региони и държави, както и възможността за трансфер на икономическо и техническо ноу- хау, особено в районите където различните видиве икономическа активност не са все още напълно изчерпани. На практика всички по- големи инвестиционни и инфраструктурни проекти, както и консултанските услуги по тях, се реализират от фирми от страните нетни донори, основно като главни изпълнители и по- голямата част от финансовите средства от безвъзмездните помощи се връща чрез тях отново в стрните нетни донори. Но, изразената чрез Структурните фондове и Кохезионния фонд солидарност, води до получаването на мултифункционален ефект върху икономиката и конкурентноспособността на целия ЕС.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Борисов, О., Сборник "Основни договори на Европейския съюз", изд. Нова звезда, С., 2001
2. Борисов, О., Право на Европейския съюз,изд. Юрипрес, С., 2005
3. Регламент (EO) № 1083/2006 на съвета на ЕС от 11 юли 2006 година, относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999, www.eufunds.bg/
4. The New Programming Period, 2007-2013: Methodological Working Papers, www.europa.eu/documents/index_en.htm
Варна
октомври, 2006 г.
