вторник, 25 септември 2007 г.

* ВИНС - Варна

ВИСШ ИНСТИТУТ ЗА НАРОДНО СТОПАНСТВО
"ДИМИТЪР БЛАГОЕВ" -

ВАРНА

=================================
ВИСШ ИНСТИТУТ ЗА НАРОДНО СТОПАНСТВО “ДИМИТЪР БЛАГОЕВ” - ВАРНА
ТЪРГОВСКО – СТОКОВЕДЕН ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА: "СТОКОЗНАНИЕ" СПЕЦИАЛНОСТ: "СТОКОЗНАНИЕ" =================================



ДИПЛОМНА РАБОТА



ТЕМА : “Влияние на биостимулаторите и пестицидите върху качеството на доматите, произвеждани във Варненски окръг”



Дипломант:
/Марин Денчев Филев/
фак. № 5077

Научен ръководител:
/доц. д-р Христо Дончев/

Рецензент:
/доц. д-р Пенка Братованова/





Варна, 1986 г.
=================================

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. УВОД

1. История на производството на домати във Варненски район

2. Същност, химически състав и биологична роля на растежните регулатори, използвани при производството на домати. Механизъм на действие.
2.1. Същност на растежните регулатори
2.2. Химически състав и свойства на растежните регулатори
2.3. Механизъм на действие на растежните регулатори
2.4. Биологична роля на растежните регулатори

3. Основни фитопатогенни заболявания по доматите и необходимостта от прилагане на пестициди за борба срещу тях. Химически състав, биологично действие и дози на прилаганите пестициди за борба срещу болестите по доматите.
3.1. Основни фитопатогенни заболявания.
3.2. Химически състав, свойства и дози на прилаганите пестициди за борба срещу болестите по доматите

4. Влияние на биостимулаторите и пестицидите върху качеството на доматите. Динамика на разграждане. Промени при съзряване и съхранение.
4.1. Влияние на биостимулаторите върху качеството на доматите.
4.2. Динамика на разграждане и промени при съзряване и съхранение.
4.3. Влияние на пестицидите върху качеството на доматите.

II. ЦЕЛ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

III. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

1. Опитен материал
2. Методи на изследване

IV. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

1. Органолептична оценка на пресни домати, полско и орънжерийно производство, третирани и нетретирани с биостимулатор

2. Физиологични и биохимични показатели
2.2. Биохимични показтели
2.2.1. Изслевдване изменението на сухото вещество при третирани и нетретирани с биостимулатор доматени плодове
2.2.2. Биохимичен анализ на доматени плодове

3. Схема за употерба на пестициди при производство на домати във Варненски окръг

4. Анализ на лабораторните резултати за остатъчни количества пестициди в доматените плодове, полско и оранжерийно производство, произведени във Варненски окръг

V. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
VII. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
=================================

РЕЗЮМЕ

1. УВОД

Отглеждането на домати на промишлена основа наложи внедряването и прилагането на нови технологии, обезпечаващи получаването на стабилни, високи добиви от декар. Постигането на големи резултати е немислимо без въвеждането на модерни средства за растителна защита и високоефективни растежни регулатори. Тези мероприятия са в съответствие с новите, съвременни изисквания за модерно зеленчукопроизводство, но тяхното прилагане трябва да става по строго научно обосновани методи и нормативи.

2. ЦЕЛ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

С разработването на настоящата Дипломна работа си поставих за цел да изследвам и изясня влиянието на биостимулаторите и пестицидите върху качеството на доматите, произведени във Варненски окръг.
За реализирането на целта си поставих следните задачи:
* Органолептична оценка на домати, полско и оранжерийно производство, третирани и нетретирани с биостимулатор;
* Физиологични и биохимични показатели;
* Схема за прилагането н апестицидите за барба срещу фитопатогенните заболявания в окръга;
* Анализ на лабораторните резултати за остатъчни количества пестициди в доматените плодове, полско и оранжерийно производство.

3. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

3.1. Опитен материал
Като опитен материал използвах домати от сортовете: "Рома", "Дружба" и "Екстаз- F1", доставени от района на гр. Вълчи дол и оранжерията в с. Ветрино домати, полско производство, реколати 1984- 1985 г. и домати оранжерийно производство, реколта 1984 г.. Ползвах данни от анализи на ХЕИ- Варна за остатъчни количества пестициди в доматени плодове от този регион от реколти 1982- 1985 г. Като опитен материал използвах и данни, получени от "Опитна станция по сортоизпитване"- Варна.
3.2. Методи на изследване
Органолептичната оценка на доматените плодове извършихме по модифицирана от 100 балова в 50 балова схема. Тя беше извършена от експетрна комисия съставена от професионалисти в бранша, която като дипломант съставих и участвах и аз.
Качеството на доматените плодове определихме и съгласно изискванията на БДС 430- 77 и БДС 6069- 80.
Физиологичните промени при третирани и нетретирани с биостимулатор доматени плодове определихме посредством външен оглед и след разрязване на плода.
Съдържанието на сухо вещество определихме рефрактометрично, с портативен рефрактометър.
Приложих метод за анализ на данни, получени от лабораторията за остатъчни количества пестициди в хранителните продукти при ХЕИ- Варна и от "Опитна станция по сортоизпитване"- Варна.

4. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

4.1. Резултати от органолептичната оценка на пресни доматени плодове, полско и оранжерийно производство, от различни сортове, нетретирани и третирани с определен биостимулатор.
При проведената органолептична оценка се получиха следните обобщени резултати:
* Органолептичната оценка на пресните доматени плодове, полскопроизводство, от сортовете "Рома" и "Дружба", третирани и нетретирани с биостимулатор ИД- 82, произведени през 1984 г. показа, че третираните с биостимулатор плодове не отговарят на изискванията на БДС по показателя консистенция. Плодовете са поликарпни, т.е. с големи плодни камери, с малко на бройи неразвити семена. Различия, но дпустими според изискванията на БДС, съществуват по отношение н авъншен вид, зрялости оцветяване, аромат, вкус и размери.
Плодовете на третираните с биостимулатор растения са значително по- едри, с по-големи размери в сравнение с нетретираните. Оцветени са интензивно червено, дружно, в еднаква степен на зрялост, което спомага за еднократното прибиране на плодовете.
При третираните плодове преобладава сладък вкус и изразен аромат. Това се дължи на повишаване на съотношението между захари и органични кисилини в третираните плодове в сравнение с нетретираните. Сладкият вкус се дължи на преобладаването на захарите на органичните кисилини. При нетретираните плодове, той е определено сладко- кисел.
Различия съществуват и по отношение на селективното действие на биостимулатора ИД- 82 към двата сорта.
Третираните с биостимулатор плодове от сорта "Рома" след съзряване остават без дръжки, за разлика от нетретираните плодове от сорта " Дружба". Биостимулаторът ускорява застаряването на клетките в зоната на съединяването на плода с плодната дръжка.
Третираните с биостимулатор доматени подове от сорта "Рома" са значително по- твърди отколкото третираните с биостимулатор плодове от сорта "Дружба". Това позволява доматените плодове от сорта "Рома" да се поставят и съхраняват в палети и увеличава тяхната транспортабилност.
Органолептична оценка на пресните доматени плодове от сорта "Екстаз F1", третирани и нетретирани с биостимулатор 200- А, произведени през 1984 година показа, че третираните с биостимулатор доматени плодове не отговарят на изискванията на БДС по показатяля консистенция и структура. Плодовете на третираните растения са с голямо растояние между плацентата и перикарпа(поликарпните кухини), с големи плодни камери, с малко на брой или без семена. Семената са неразвити и стерилни. Консистенцията им е водниста. Несъответствия, но допустими според изискванията на БДС, съществуват и по отношение на показтелите: външен вид, зрялост и оцветяване, аромат, вкус и размери. По третираните с биостимулатор плодове се наблюдават израстъци от самия плод, за разлика от нетретираните плодове. Много често плодовете, третирани с биостимулатор са деформирани и със зелено оцветена палцента в беридбена зрялост. В сръвнение с нетретираните плодове, те са по- наситено червено оцветени и в приблизително еднаква степен на зрялост. Вкусът и аромата им е по- добре изразен. Доматените плодове третирани с биостимулатор имат по- големи размери.
Органолептичната оценка на пресните доматени плодове полско производство, от сорта "Рома" и "Дружба", третирани и нетретирани с биостимулатор от реколта 1984 година, не се различават съществено от реколта 1985 г.
4.2. Физиологични и биохимични показтели
*Доматените плодове от сорта "Рома" имат специфична за сорта елепсовидна форма. Третираните с биостимулатор плодове, за разлика от нетретираните, са без плододръжка. По размери третираните с биостимулатор плодове са значително по- големи в сравнение с нетретираните. Това различие в големината се получава вседствие на преразпределение на хранителните вещества в самия плод и в растението като цяло. Семената остават неразвити, малко на брой и малки по размери, бедни на хранителни вещества. Кухоплодоето при третираните с биостимулатор доматени плодове от сорта "Рома" е средно 53,4 %. При нетретираните плодове плодникът заема цялата кухина на домата, а семената са добре развити имного на брой.
*Доматените плодове от сорта "Дружба" имат правилна кръгла форма. По размери, третираните с биостимулатор плодове са по-големи в сравнение с нетретираните. Под действието на биостимулаторът, плодникът не се е развил и е останал малък както при сорта "Рома". Семената и тук са малки и неразвити. Доматените плодове от сорта "Дружба"третирани с биостимулатор притежават средно 67 % кухоплодие.
*Доматените плодове от сорта "Екстаз F1" имат неправилна форма. При третираните с биостимулатор 200- А плодове се получават и тук израстъци от самия плод. Нетретираните плодове са видимо оребрени. По размер и при този сорт доматените плодове са значително по-големи в сравнение е нетретираните с биостимулатор плодове. Плодовете от сорта "Екстаз F1" притежават, средно 47,3 % кухоплодие. При нетретираните плодове се наблюдават малки кухини, а семената са много на брой и добре развити.
Резултатите показват, че доматените плодове от сорта "Рома" имат най- голямо процентно съдържание на сухо вещество при третираните и нетретирани с биостимулатор плодове, съответно 6,2 и 4,5 %, в сравнение с другите сортове. Доматите от сорта "Дружба" заемат средно положение по този показтел, съответно 5,6 и 4,4 %. Най- ниско е процентното съдържание на сухо вещество при третираните и нетретирани доматени плодове от сорта " Екстаз F1", съответно 5,3 и 4,2 %.
Наблюдава се обща тенденция при трите сорта на повишаване на процентното съдържание на сухо вещество при третираните с биостимулатор варианти.
* Анализът на резултатите на основния състав на доматени плодове, оранжерийно производство, третирани с биостимулатор, показва, че съдържанието на вода и мазнини е по- високо отколкото контролните, а съдържанието на белтъчини, въглехидрати и целулоза е по- ниско.
* При третираните с биостимулатор доматени плодове, полско производство, се наблюдава друга зависимост. Съдържанието на вода е по- малко отколкото контролата, а съдържанието на въглехидрати, целулоза, обща пепел и калориите на плодовете се увеличава.
При третираните с биостимулатор домати, оранжерийно производство, се наблюдава повишаване на съдържанието на минерални вещества в плодовете. Наблюдават се промени в минералния състав и при доматите, полско производство.
Раличия между третираните с биостимулатор плодове и контролата съществуват и в съдържанието на захари и органични киселини. Общата и редуктивна захар е по- висока отколкото контролата, както при оранжерийните, така и при доматите полско производство. Съдържанието на витамини С, РР, К, Е и каротините е по- високо в третираните варианти в сравнение с контролата.
По отношение съдържанието на аминокисилините не се отчитат различия в третираните и нетретирани плодове. Получените резултати се потвърждават и от други научни изследвания в тази област.
4.3. Схема за употреба на пестициди при производство на домати във Варненски окръг
При производството на домати във Варненски окраг се използват, към дадения момент, общо 26 пестицидни препарата. От тях 11 при полското производство на домати и 15 при оранжерийното производство на домати. Допустимите остатъчни количества пестициди в доматените плодове са обект на контрол на органите на ХЕИ- Варна. Изкупвателните организации и преработвателните предприятия не извършват текущ контрол върху остатъчните количества пестициди в доматените плодове.
4.4. Анализ на лабораторните резултати за остатъчни количества оестициди в доматените плодове, полско и оранжерийно производство, произвеждани във Варненски окръг
Резултатите от анализа показват, че остатъчни количества от пестициди над допустимите норми в доматените плодове- полско производство, за периода 1982- 1985 г., не с еотчитат. Установени са остатъчни количества над допустимите норми в плодовете на оранжерийно отгледаните домати на пестицидите: "Бладафум", "Пероцин", "Ателик", "Фундазол". От данните се вижда, че върху пестицидите: "Зенкор", "Дикарбамсевин", "Падан", "Агрия 1050", "Денкор", "Видеит", "Тиодан", "Вофатокс", "Ортен", "Ланат", "Изотрин" и "Рипкорд", общо 12 от прилаганите в производството на домати в окръга 26 пестицида, не се упражнява текущ контрол върху остатъчните количества пестициди в доматените плодове.


5. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

5.1. Изводи
* При третиране на доматени растения полско и оранжерийно производство с биостимулаторите ИД- 82 и 200- A, независимо от сорта и начина на отглеждане, се получават неотговарящи на БДС, некачествени плодове.
* Доматените плодове, независимо от сорта и начина на отглеждане, не отговарят на стандартните изисквания по показателя консистенция.
* Биостимулаторите влияят положително върху увеличаване на размерите, оцветяването и раннозрялостта, вкусовите качества и аромата на третираните доматени плодове. Значително се подобрява вкуса на доматения плод.
* Биостимулаторите действат селективно по отношение на сорта и начина на отглеждане.
* Третирането на доматените плодове полско производство, от сорта "Рома", с биостимулатора ИД- 82 спомага за еднаквата степен на зрялост н адоматите и увеличава тяхната транспортабилност.
* Органолептичната оценка на пресни доматени плодове полско производство, от сорта "Рома" и "Дружба" от реколта 1984 година, не се различава съществено от тази при реколта 1985 година.
* При всички третирани с биостимулатор плодове, независимо от сорта и начина на отглеждане, се наблюдават физиологични промени. Плодовете са поликарпни, т.е. с големи плодни камери и с малко на брой и неразвити семена. Размерите им са значително по- големи от нетретираните.
* Наблюдава се тенденция на повишаване на процентното съдържание на сухо вещетво при третираните с биостимулатори варианти.
* Различия съществуват и между третирани и нетретирани с биостимулатор плодове по отношение на основния, минералния, витаминния състав, съдържанието на захари и органични кисилини.
* Анализът на резултатите показва увеличение н някои основни, минерални и витаминни съставки, на захарите и органичните кисилини при третирани с биостимулатори плодове за разлика от контролните.
* Съдържанието на аминокисилини и при двата варианта остава непроменено.
* От прилаганите общо 26 пестицидни препарати в производството на домати в окръга, 12 от тях не се контролират от органите на ХЕИ- Варна.
* Анализът на лабораторните данни за остатъчни количества пестициди показва, че в доматените плодове полско производство, реколти 1982- 1985 г., не се установяват такива.
* Остатъчни количества пестициди са установени в някой от анализите на оранжерийни домати, брани преди изтичане на пестицидния карантинен срок.
* Много от контролираните пестициди се отчитат само по 2- 3 пъти на сезон при полско отглежданит едомати в различните зеленчукови градини, което не дава представа за остатъчните количества пестициди в доматените плодове въобще.
* Такова е и състоянието на текущия контрол върху пестицидните остатъци в доматените плодове за целия период (1982- 1985 г.) на анализа.

5.2. Препоръки
* Да се проучи възможността за създаване на нов БДС регламентиращ качеството на доматените плодове третирани с биостимулатор.
* Доматените плодове третирани с биостимулатор да се предлагат отделно в търговската мрежа от нетретираните.
* Да се разработи методика за контрол на остатъчните количества биостимулатори в доматените плодове.
* Да се завишат контролните функции на ХЕИ върху остатъчните количества пестициди в доматените плодове. За тази цел:
- да се увеличи персоналът на лабораторията по анализ на остатъчни количества вредни вещества в хранителните продукти.
- да се приведат под контрол всички пестицидни средства, прилагани в производството на домати в окръга, най-вече в оранжерийното производство.
* Изкупвателните и преработвателните предприятия да осъществяват задължително собствен контрол за наличие на остатъчни количества биостимулатори и пестициди в доматените плодове преди тяхната употреба.
=================================
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Баранов, Н. И. Тур и гидрел на томатов., Картофель и овощи, кн. 7, 21., Москва, 1982
2. Баранов, Н. И., Сравнительная оценка эффективности регулаторов роста на томатах., РЖ. Растениевъдство, кн. 3, 42., Москва, 1984
3. Белова, Л. Б., Кошникович, В. И. Дозы и сроки применения 2,4 - Д как регелятор роста томатов. Сб. Защита растении от вредителей, болезней и сорняков, Новосибирск, 1975
4. Богданов, В., Химична защита на растенията, изд., Земиздат, С., 1982
5. Бошнаков, П., Стоицов А., и др., Приложение на ретарданта хлорхолинхлорид(ССС) в разсадопроизводството на ранни домати., Научни трудове на ВСИ "В. Коларов", Пл., 1979
6. Ганев, Д., Камчийската низина. Стопанско - географска характеристика и проблеми, Трудове на ВИНС "Д. Благоев", В., 1968
7. Генчев, С., Приложение на растежните регулатори в заленчукопроизводството, Пл., 1981
8. Генчев, С., Леман К., Ускоряване узряването на доматите за механизирано прибиране, Пл., 1983
9. Георгиев, А., Братованова, П., Дончев, Хр., и др., САК на хранително вкусовите стоки, част I, В., 1985
10. Георгиев, А., Братованова, П., Дончев, Хр., и др., САК на хранително вкусовите стоки, част II, В., 1984
11. Георгиев, Хр., и др., Използване на растежните регулатори в зеленчукопроизводството, С., 1980
12. Ершова, В. П., Якубов, Ш. А., и др., Этрел и гидрел на томатах. Сельское хозяйство, Модавии, Кишинев, 1981
13. Илков, В., и др., Речник н апестицидите, изд. Земиздат, С., 1970
14. Керин, В., Бошнаков, П., Разпределение на ретарданта хлорхолинхлорид(ССС) в доматовото растение. Градинарска и лозарска наука, бр. 4, С., 1981
15. Копчев, Г., Вегетативни и генеративни прояви в някои звена на агротехниката на доматите за късно производство. В., 1977
16. Михов, А., Ковачев, М и др., КАчества на промишлените зеленчукови сортове. Пл., 1975
17. Николов, Н., и др., Съвременни химически средства за защита на растенията, С., 1976
18. Павлов, П., Влияние на хлорхолинхлорида(ССС) върху дабива на доматите. Градинарство, бр. 6., С., 1983
19. Симеонова, Ф., Пестициди. Токсично действие и профилактика, С., 1977
20. Симитчиев, Хр., Върху биологията на цъфтежа, опрашването и оплождането във връзка с добива и качеството на оранжерийните домати, Пл., 1983
21. Хофман, Г., Използване на растежните регулатори при производството на домати. Международно селско стопанство, кн. 1, С., 1984
22. Христов, А., и др., Фитопатология, Пл., 1964
23. Христов, А., и др., Фитопатология, С., 1969
24. Цанков, П., Георгиев, Си др., Списък на одобрените пестициди за растителна защита в НРБ, С., 1981
25. Янков, А., Петров М., и др., Толеранси на пестицидните остатъци в хранителните продукти, С., 1978
26. Янков, А., Петров, М., Иванов, Т., и др., Толеранси на пестицидните остатъци в хранителните продукти, С., 1983
27. БДС 430 - 77 "Домати, пресни полско производство", С., 1977
28. БДС 6069 - 80 "Домати, пресни оранжерийно производство", С., 1980