* ВСУ - ВАРНА

=================================
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"
УЧЕБНО НАУЧЕН КОМПЛЕКС " ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ"
ПРОГРАМА: ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА: ЦЕНТРАЛНА ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ
-------------------------------------------------------------




ДИПЛОМНА РАБОТА



МАГИСТЪРСКА ТЕЗА: "Управлението на Държавното обществено осигуряване - политика на баланс между държавните и обществените интереси"

Дипломант:
/Марин Денчев Филев/
фак. № 9514103

Научен ръководител:
/проф. д-р. Павел Г. Павлов/

Рецензент:
/доц. д-р. Теменуга Ракаджийска/





Варна, 2001 г.
=================================

СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ: ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Глава първа: Социално осигуряване - понятие и принципи
1. Понятие за социално осигуряване
2. Основни принципи на социалното осигуряване
3. Социалното осигуряване - форма на социална сигурност на гражданите
4. Релацията "социално осигуряване - застраховане"

Глава втора: Системи за управление, контрол и финансово устройство на социалното осигуряване
1. Системи за управление и контрол на социалното осигуряване
1.1. Понятие за носител на социалното осигуряване
1.2. Класически системи за управление на социалното осигуряване
1.3. Контрол на социалното осигуряване
2. Финансово устройство на социалното осигураване
2.1. Източници за финансиране на социалното осигуряване
2.2. Системи за финансиране на социалното осигуряване

ВТОРА ЧАСТ: РЕАЛИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Глава първа: Държавно - обществена политика за устройство и управление на социалното осигуряване в България
1. Устройство и управление на социалното осигуряване в Бълагария в периода 1883 - 1941 г.
2. Институт за обществено осигуряване (1941 - 1949 г.) - основен етап в държавно общестената политика за управление на социалното осигуряване
3. Държавен институт за обществено осигуряване (1949 - 1951 г.) - организационна форма за съчетаване на държавните и обществените интереси в управлението на социалното осигуряване
4. Устройство и управление на държавното обществено осигуряване в България в периода 1951 - 1995 г.
5. Законът за фонд "Обществено осигуряване" - ново начало в развитието на държавното обществено осигуряване (1995 - 2000 г.)

Глава втора: Съвременни аспекти в управлението на държавното обществено осигуряване в България
1. Ситуационен анализ на Националния осигурителен институт - носител на управлението на Държавното обществено осигуряване
1.1. Мисия и целева ориентация
1.2. Организация и управление
1.3. Финансово устройство и контрол
1.4. Управление на човешките ресурси
1.5. Информационна система за управление
2. Държавна политика и обществените интереси в управлението на Държавното обществено осигуряване

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
ПРИЛОЖЕНИЯ
=================================

РЕЗЮМЕ

Съвременното общество и съвременната държава са заинтересовани от ефективното управление и развитие на социално- осигурителната ситема. Моделът на изграждане и управление на тази ситема зависи от историческите традиции и социално- икономическото развитие на обществото. Социално- осигурителната система силно се влияе и променя под въздействието на протичащите в обкръжаващата среда политически и обществено- икономически процеси.
Промените в социално- осигурителната ситема не винаги съчетават държавните и обществените интереси в социално- осигурителната дейност, но и държавата и обществото имат интерес от създаването на трайни и стабилни във времето социално- осигурителни отношения.
В изложението на настоящата дипломна работа е направен ретроспективен анализ на възникването, изграждането и развитието на социално- осигурителната система в България. Този анализ показва тенденциите и закономерностите в изграждането на социално- осигурителната система. Той се явява основа за разкриване на причините за сегашното състояние на социалното осигуряване у нас.
При управлението на социалното осигуряване трябва да се търси баланс между държавните и обществените интереси. Трябва да се търси такова съчетание на интересите, от което в крайнан сметка да има полза отделният обществен индивид, защото главната цел на социалното осигуряване е гарантиране на достойно човешко съществуване. Носител на Държавното обществено осигуряване в България е Националният осигурителен институт. Лошият обществен имидж на Националният осигурителен институт, формиран поради липса на прозрачност в дейността му, както и натрупаните в миналото негативи, определят и сегашната държавна и обществена позиция за промени в организацията и управлението на института.
Обществените и държавните интереси за осъществяването на тези промени, обаче са различни.
Обществените интереси изискват:
* Националният осигурителен институт да запази своята управленска и финансова самостоятелност;
* Институтът да промени цялостно своята организационно- управленска структура;
* Да се запази трипартитният принцип на управление и финансово устройство на института;
* Да се запази принципът на лично участие в осигурителния процес и принципът на децентрализация на рисковете;
* Да се запази принципът на всеобща задължителност и солидарност;
* Национално осигурителният институт да запази фондовата организация на социалното осигуряване и персоналните осигурителни регистри;
* Да се уреди възможност за пряк обществен контрол върху дейността на института;
Тези свои интереси обществото не може да реализира само, поради ниската степен на развитие на структурите на гражданското общество. Това дава възможност на държавата да реализира своята политика и интереси в социалното осигуряване, които в голяма степен не отговарят на обществените интереси.
Държавните интереси в областта на управлението на Националния осигурителен институт, като държавено- обществен орган, са свързани с реализацията на следната политика:
* Всички бюджетни приходи, включително и социално- осигурителните да се събират от Националната агенция по приходите.
* Да се ограничи управленската и финансова самостоятелност на института;
* Държавата, чрез своите контролни органи, да осъществява цялостен, пряк контрол върху дейността на иститута;
* Да се преструктурира организацията и управлението на института, съгласно държавните изисквания;
* Да се премахне бюджетната независимост на института, като се превърне в разпоредител втора степен на бюджетни кредити;
* Да се въведе в бъдеще и статут на държавния служител в института, с цел последващ държавно- административен контрол на персонала.
Чрез реализацията на тази своя политика държавата се стреми да поеме управлението, контрола, разпределението и преразпределението на този огромен, по своите размери, осигурителен паричен ресурс. Реализацията на тази политика на практика, води до предоставянето на големи правомощия на Министъра на финансите за еднолично управление, контрол и разпореждане с тези средства. Това развитие на нещата в социално- осигурителната дейност влиза в противоречие с обществените интереси.
За да се постигне добро и съвременно управление на Националния осигурителен институт, като носител на Държавното обществено осигуряване в България, е необходима политика на съчетаване на държавните и обществените интереси в единна обществено- политическа позиция за бъдещото развитие на социално- осигурителното дело в България, водеща до съзадаване на трайни и стабилни във времето социално- осигурителни отношения.
Какви интереси преследва държавата в областа на управлението на Държавното обществено осигуряване? Как държавата смята да реализира тези свои цели и интерси? Къде съвпадат и къде се разминават те с обществените интереси? Ще се запази ли Националният осигурителен институт като самостоятелен държавено- обществен орган на управление на Държавното обществено осигуряване?
Това са част от въпросите, отговорите на които се намират в изложението на настоящата дипломна работа.
=================================

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Ансофф, И.Х., Новая корпоративная стратегия, Санкт Петербург, 1999

2. Белмезов, Ст., Конституционно право на България, т. II, С., 1947

3. Гаврийски, В., Теория на застраховането, изд. Наука и изкуство, С., 1953

4. Георгиев, Здр., Теория на социалното осигуряване, изд. Абагар, В.Търново, 1998

5. Димова, Д., Социална политика, изд. Лорен С., 2000

6. Дракър П., Новаторство и предприемачество, изд. Христо Ботев, С., 1992

7. Йосифов, Н., Осигурително право, изд. Албатрос, С., 1997

8. Кацаров, Ив., Теория на общественото осигуряване, част I, Свищов, 1967

9. Кацаров, Ив., Общественото осигуряване на работниците и служителите, изд. Наука и култура, С., 1957

10. Мръчков, В., Коментар на кодекса за задължителното обществено осигуряване,ИК Труд и параво, С., 2000

11. Мръчков, В., Осигурително право, изд. Сиби, С., 2001

12. Николов, Н., и др., Социално осигуряване-януари'98, ИК Труд и право, С., 1999

13. Нихризов, Й., и др., Социално осигуряване - 2001, ИК Труд и право, С., 2001

14. Павлов, П., Основи на публичната администрация, изд. ВСУ, В., 2000

15. Пантев, Андрей, и др., Български държавни институции /1879-1986/, изд. П.Берон, С., 1987

16. Томсон, А.А., Стрикленд, А. Дж., Стратегический менеджмент, Москва, 1998

17. Янкулов, Илия, Общественото осигуряване при капитализма и социализма, БАН, С.,1964

18. Конституция на Република България, ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г.

19. Социалната реформа, изд. Сиела, С., 1996

20. Кодекс на задължителното обществено осигуряване, ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.

21. Кодекс на труда, ДВ, бр. 91 от 1951 г.

22. Правилник за прилагане на дял III от Кодекса на труда, ДВ, изв., бр. 30 от 1958 г.

23. Закон за Институт за обществено осигуряване, ДВ, бр. 50 от 06.03.1941 г.

24. Закон за общественото осигуряване, ДВ, бр. 11 от 17.01.1949 г.

25. Закон за упрвление на общественото осигуряване, ДВ, бр. 44 от 05.06.1984 г.

26. Закон за държавния бюджет на Република България за 2001 г., ДВ, бр. 108 от 29.12.2000 г.

27. Закон за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 2001 г., ДВ, бр. 1008 от 29.12.2000 г.

28. Закон за фонд "Обществено осигуряване", ДВ, бр. 104 от 28.11.2000 г.

29. Закон за Държавен вътрешен финнасов контрол, ДВ, бр. 92 от 10.11.200 г.

30. Закон за Сметната палата, ДВ, бр. 71 от 11.08.1995 г.

31. Закон за администрацията, ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 г.

32. Закон за държавния служител, ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.

33. Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, С., 1988

34. Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, С., 2000

35. Програма на правителството на България - 2001, изд. Славена, В., 1998

36. Социално осигуряване, служебен бюлетин, бр. 3, бр. 4, бр. 6, С., 1999

37. Сп. Проблеми на труда, ст. "За правния статут на Държавното обществено осигуряване", бр. 2/1996 г.

38. Сп. Проблеми на труда, ст. "Финасиране на системите за социално осигуряване, бр. 1/1998 г.

39. В-к Кеш, ст. "И осигурителните вноски под контрол на ДФК", бр. 25/2000 г.

40. В-к Демокрация, ст. "Отпускат ни 306 000 долара безвъзмездно за създаване на Единна агенция по приходите", бр. 60/27.03.2001 г.

41. В-к Капитал, ст. "Произход и развитие на ситемата за социално осигуряване, бр. 28/17-23 юли.1995 г.

42. В-к Капитал, ст. "Осигуряването ще се провали, ако се превърне в подпомагане, бр. 41/30.10-05-11.1995 г.

43. В-к Капитал, ст. "Политически игри опорочават социалната реформа", бр. 41/30.10-05.11.1995 г.

44. В-к Капитал, ст. "Единната бюджетна сметка тръгна на бавни обороти, бр. 28/24.02-02.03.2001 г.

45. В-к Капитал, ст. "Нови закони за финансов онтрол засилват държавната намеса в бизнеса", бр. 27/24.06-30.06.2000 г.

46. Computerworld/BG, бр. 12.01.04.2000 г.

47. Penning, Fr., Introdiction to European Social Security Low, 2nd, ed, Kluwer, The Hugue/London/Boston, 1998